- Каквото и да си говорим - каза един ден Черната Пантера Ра. - В играта на котка и мишка няма място за вълци...

- Абеей! - изръмжа Но Щен Вълк. - Така като ни гледаш, че сме вълци, да не си мислиш, че пасем трева?!

- Да - подкрепи го Вълк в Сянка. - Ти не знаеш ли, че вълците трева не пасат?

- Обаче - намеси се Мрънкалото. - Понякога я пият на чай.

- Ъхъ - ухили се Сянка. - Ама това е една съвсем отделна тема...

- Какво ще кажете за едно състезание? - с най-невинната си усмивка предложи Вълк.

- Става - съгласи се пантерата с още по-невинна усмивка, а Мрънкалото просто кимна утвърдително.

Минаха десетина минути в уточняване на условията на съревнованието, а после двата отбора се разделиха, за да се подготвят.

- Да донеса ли аптечката? - попита Вълк в Сянка.

- Защо? - учуди се Но Щен Вълк.

- Амиии - проточи Сянка. - В случай, че ни сритат опашките...

- Ооо - махна с лапа Вълк. - Я млъквай!

Не много далеч от там:

- Хъм! - скептично изсумтя Мрънкалото. - Прочете ли упътването?

- Упътванията са за аматьори! - изсумтя Ра. - Помогни ми с този възел.

- Ти не си Ко Та Рак! - посочи очевидното рисът, докато й помагаше с мрежата.

- Не съм - сви рамене пантерата.

- Тогава не ми говори като него!

На вълчия фронт:

- Разбра ли? - попита в заключение Но Щен Вълк, след като разясни плана си.

- Ясно - кимна Сянка. - Обаче любопитно ми е, ти какво ще правиш през това време?

- Ооо - небрежно махна с лапа Вълк. - Ще си клатя опашката и ще давам мъдри съвети.

- Ахам - сви рамене сянката. - Само питах...

- Хъм - замислено изсумтя Сянка след не малко усилена работа и се подпря на лопатата. - Мислиш ли, че дупката е достатъчно дълбока?

- Чакай да проверя... - важно се изпъчи Но Щен Вълк и надникна.

- Хей - притесни се за приятеля си сянката. - Внимавай!

- ОЙййй! - изойка вълкът, а малко по-късно се обади от дъното на дупката: - Да, мисля, че е достатъчно дълбока...

След около час:

- Не мога да повярвам!!! - недоволно изръмжа Черната Пантера Ра. - Че се хванахме в толкова елементарен капан!

- Ъхъм - разсеяно се съгласи с нея Мрънкалото, докато преценяващо се оглеждаше за път за тактическо отстъпление тире бягство.

- Ама кой в днешно време копае дупки насред пътеките?! Морално е остаряло... - продължаваше да каканиже пантерата, а осъзнавайки, че си говори почти сама, попита: - Какво всъщност правиш?

- Чакам крушката в мозъка ми да светне отново - сви рамене рисът.

Отново на вълчия фронт:

- Сянка, приятелю, извини ме, че те притеснявам в тази заплетена ситуация, но лапата ти е върху муцуната ми! - изпуфтя Но Щен Вълк.

- Но, друже - отвърна му в същия стил Вълк в Сянка. - Извинявай, но това е твоята лапа!

- Я?! Наистина! - възкликна другият вълк, а след кратък размисъл на тема как така собствената му задна лапа е върху собствената му физиономия, писна: - Аааа!!!

- Но, друже - подхвана приятелят му веднага щом той престана да пищи. - Извинявай, че се намесвам в размишленията ти, но би ли пищял по-тихичко, защото муцуната ти е точно до ухото ми... ОЙйй! - прекъсна се сам той, защото в този момент мрежата, в която се бяха оплели, извърши едно кратко равно ускорително движение към земята.

- Тези приземявания стават все по-гладки - засмя се Но Щен Вълк.

- Мрън мрън мрън - измрънка Вълк в Сянка. - Не може ли поне веднъж да падна на нещо меко?!

- Аз паднах на меко - каза Вълк.

- Да - потвърди Сянка. - На мен...

Разборът:

- И какъв е изводът? - попита Вълк в Сянка.

- Продължавам да твърдя, че в играта на котка и мишка няма място за вълци - сви рамене Черната Пантера Ра.

- Какво?! - възкликна Но Щен Вълк. - След всичко това продължаваш да настояваш...?!

- Остави ме да довърша - прекъсна го пантерата. - Ако в играта на котка и мишка се намесят вълци, то става игра на котка и мишка с вълци... - тук тя пусна една много доволна усмивка.

- Мдаам - кимна Мрънкалото. - Дзен.

- Дзен - съгласи се с Сянка и също кимна.

- Абе нали дзен не съществуваше?! - вдигна вежда Ра.

- Ту го има - сви рамене Вълк в Сянка. - Ту го няма... не се знае знае ли се.

- Мдаам - отново кимна Мрънкалото. - Нали и аз това казвам - дзен...