Ани стана от пейката, хвана за ръка съпруга си и каза:
-Хайде, да излезем за малко навън. Искам да подишам чист въздух, много ми е напрегнато.
Излязоха пред болницата и спряха до една от линейките. Жената погледна към пътя зад оградата. Минаваха коли и хора. В града живота бе толкова динамичен, че един миг никога не се повтаряше с друг. Нейният съпруг, Иван, запали цигара и не смееше да погледне жена си в очите. Обръщаше се назад, към болничните стаи, гледаше към небето, сякаш отправяше молитви. Дори устните му трепваха несъзнателно. Вече трети ден лекарите се бореха за живота на сина на Ани и Иван. След тежка катастрофа, той беше приет в безсъзнание в голямата болница на областния град. В реанимацията не се допускаха външни лица и родителите на младия мъж очакваха да чуят подробности за състоянието му във всеки един момент. Те влязоха в сградата и седнаха отново на една от пейките. Медицинска сестра се приближи до тях и каза:
-Госпожо, доктор Пенев иска да ви види. Изчакайте тук, след ...