В жълтия град
— Какво е то? — настоя Бартън с пресипнал глас. — Какво е това нещо, което ти знаеш, а аз не зная?
— Знам кой си — шибнаха го като камшик думите. — Знам кой си в действителност!
Филип К. Дик "Война на реалности"
Жълтият вятър подгони жълтия смях от очите на дневните статуи. Въздухът се превърна в скут на страха, дълго люлян и отглеждан с проклятия. Жълтият вятър увисна над града и обви всичко в жълта омара. Тежка, сладникава, трупна. Под пипалата й вече нямаше нищо, никой и никъде. Само една жълта безпространственост и безвремие. Безреалност.
После отнякъде /омарата беше погълнала и посоките/ потече вода. Първите капки изпискаха ужасени и, съскайки, умряха от допира с жълтата отровна димка. Но отнякъде /може би все пак отнякъде/ прииждаха нови и нови. Те пробиха пелената и скоро мръсни жълти парцали започнаха да се свличат от плененото тяло на града. Очертаха се улиците, площадите, дърветата. Всичко беше както преди, дори дневните статуи бяха същите. В слепите им очи стоеше притаен същият жълт смях. Той чакаше жълтия вятър. До следващия сън. И до следващия дъжд.
1994
© Мария Димитрова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря, Райна, Мариана. Това е едно от "екологичните" ми творения. Описала съм Кърджали след обгазяване от ОЦК. На това ми приличаше. По това време четях "Война на реалности" и предполагам образът на града, който някога е бил място на светлината, но се е превърнал в място на хаос, грозота и разложение, ми е повлиял. В романа се прави паралел и с човешката душа. Един от "загубилите" образа си на бог е лекар. Въпреки че става въпрос за езически богове - Ариман, както и Ормузд и дъщеря му, същото важи, според мен и за християнството - всеки от нас носи Божия образ в себе си, но той е изтикан и помътнен от греха. Тази част от нас е недостъпна за нас самите и това носи печал.
-
С един цвят какво направи! Пак ще го чета, много интересно!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
