Пак е декември и отново се започва с въпросите, характерни за това време от годината. От едната страна съм аз, а от другата... пак съм аз. Изваждам един списък от миналата година, наподобяващ по дължина този на Дядо Коледа с непослушните деца. И се започва едно отмятане на всеки ред. Тук плюс, там минус. А някъде и въпросителна, защото не си спомням какво точно съм имала предвид. И всъщност осъзнавам, че може би нямаше да позная миналогодишното си Аз, ако сега стоеше срещу мен.
Стигат ми толкова равносметки. Какво съм направила, какво не съм. Колко мечти съм сбъднала, колко килограма не съм свалила. Колкото, толкова! Нещо като "Стани богат" и "Дами и господа, въпрос за 100 000 лева" : Колко пъти се почувствах наистина щастлива през изминалата година? Няма а), б), в)... Няма помощ от приятел. Няма публика, само със себе си съм. Няма и верен отговор. Майната му! Думите, които лекуват всичко. А толкова мразя да съм цинична. Но как да не бъдеш?! Как да не си, след като цялото земно кълбо с ...