Главата ми ще се пръсне. Вие ми се свят. Опитвам се да се изправя, гърбът ми опира в нещо влажно и студено. Бетонна стена. Отварям очи - или поне си мисля, че ги отварям. В първия момент изпитвам паника, защото не виждам абсолютно нищо. Сляп ли съм? И ако да - как? И всъщност къде съм, по дяволите?
Последното, което помня, беше, че се връщах от делова среща, която се беше проточила до среднощ. Мислех как да обясня на жена си своето забавяне - защото днес беше рожденият й ден, а тя не обичаше да отсъствам по време на рождените й дни...
Всъщност кога е днес? Колко време съм бил в безсъзнание?
Постепенно очите ми привикват с мрака и започвам да различавам предметите наоколо. Но това далеч не отговаря на въпроса ми къде съм и как съм се озовал тук. Напротив - дори прави цялата ситуация още по-странна.
Точно срещу мен до стената са наредени стари бойлери (или поне на такива ми приличат). Някои са изправени и подпрени на стената, други лежат на студения под. От тавана висят някакви неща, май ...