Aug 5, 2015, 7:26 PM

В очакване 

  Prose » Narratives
1488 1 10
5 min reading
Зад огънатата под тежестта на бръшляна ограда и клоните на завладелите малкото дворче дървета и храсталак, се криеше къщата. Човек трябваше да мине през цяла гора от подивели дървета и избуял къпинак, за да стигне до нея. Беше голяма, но гората пред нея почти скриваше сивата фасада и увисналата, на проядените от ръждата панти, врата. Прозорците – преди винаги излъскани до блясък от работливата стопанка, сега бяха изпочупени, а дрипите от някогашните дантелени пердета се подаваха навън, като призрачни одежди.
Бяха я изоставили… Сега в нея живееха единствено кукумявки, чиито зловещи крясъци стряскаха и прекъсваха спомените . А спомените бяха много - хубави и тъжни.
Беше самотна и чакаше. Когато някой объркан пътник спираше пред съборената ограда, къщата трепваше с надеждата, че нейните стопани се връщат при нея и я измъкват от самотата. Но уви… не се връщаха, вече толкова години.
История започваше преди повече от петдесет години. Нейният стопанин Йово, тъкмо се беше върнал от града, след ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Тодорова All rights reserved.

Random works
: ??:??