Девойката осъзна колко много време бе прекарала да си представя всякакъв сценарий за развой на ситуацията. В унисон с несигурността ѝ, навън небето беше сиво и се бе спуснала загадъчна и гъста мъгла. Времето въобще не ѝ помагаше да се почувства по-добре. Следобед в последния момент се оказа поканена на вечерното събиране по случай рождения ден на най-добрия приятел на М. Въпросният М. ѝ беше завъртял главата, а тя дори не знаеше дали той искрено се интересува от нея. От доста време я закачаше. Още, откакто се запознаха оная вечер в дискотеката и танцуваха в ритъма до зори. Не беше сигурна в чувствата си, нито в неговите, но това не попречи на младата ѝ душа да иска да ѝ се случи любовна авантюра. От ония, по които момичетата на нейната възраст се прехласваха и губеха ума си. Неопитността на девойката не пречеше на играта на въображението ѝ – усещаше как той нежно прокарва пръсти през косите ѝ, как след рождения ден остават насаме и потъват в трепетна романтична целувка.

Времето летеше, тя несигурно и чевръсто вадеше различни дрехи от гардероба си, в търсене на подходящ тоалет. Премина през всякакви ефектни облекла, атрактивни поли и високи ботуши, докато не осъзна, че изобщо не е необходимо да се прави на изкусителка. Вместо това реши да послуша ценния съвет на майка си: да се облече скромно, както се облича в ежедневието си, за да разбере дали М. истински държи на нея. Измъкна, изпод многото цветни блузи, белия си пуловер, който щеше да комбинира със син шал, тъмносини дънки и обикновените си черни ботуши с равна подметка.

След неминуемо двадесет минутно гримиране и кокетничене пред огледалото, девойката се парфюмира, огледа се още няколко пъти, взе чантата и се сбогува с баща си, като последните ѝ думи бяха: „...и ми пожелай успех!”. 

Тръгна с бърза крачка към уреченото място, където щеше да я чака приятелката ѝ заедно с възлюбения си. Асфалтът беше мокър, явно бе валяло доста, преди да излезе от къщи. Докато ускоряваше крачката си, тя неуверено бръкна в чантата си и извади слушалките. Пусна си бърза музика, за да се разсее от атмосферата наоколо. Приближи към спирката и докато пресичаше кръстовището, погледът ѝ се отмести от зелената светлина на светофара, за да види малцина чакащи, умело увити във вълнени шалове. Почти беше сигурна, че приятелите ѝ (ако можеше да се нарекат такива) не бяха дошли още, за което съдеше по многократното звънене на П. Тя ѝ се вайкаше и оплакваше колко много време ѝ отнело да се приготви. Девойката седна да чака, унила и притеснена, на спирката до един човек на средна възраст с печален поглед. От другата страна на пътя, двама влюбени се въртяха, държейки се за ръце, казваха си мили думи за довиждане. Изглеждаха ѝ толкова сладки, толкова, че ѝ се понрави и тя да си има някого, в когото да е влюбена безусловно, за когото да няма никакви резерви и съмнения...