Той се прибираше от работа. Цял ден бе очаквал този миг, когато удовлетворен от това, че е бил полезен щеше да влезе в своя дом. Младият мъж вървеше бавно. По цялото му тяло се разливаше онази приятна умора, която събличаше в края на деня. Не бързаше. Знаеше, че някъде на края на дъгата улица щеше да срещне свой верен приятел. С когото се виждаха всеки ден. Поглеждаше си часовника и се усмихна, когато видя залеза, старият другар, с когото си споделяха всичко. Залезът забавяше своя ход и спираше малко над отсрещния хълм. Кратко, но достатъчно, за да си кажат как е минал денят на всеки от тях. Мъжът каза:
- Знаеш, не обичам да се оплаквам, но и днес беше много топло. Доста се изпотих. Изморих се. Но пък ми олекна на душата, защото бях зает. И ти, може би искаше да ми се порадваш, не се скри цял ден, а раздаваше лъчите си без мярка. Не ти се сърдя, защото приятелите са за това да споделят топлината. Но пък съм се събудил преди да изгрееш и се наслаждавах на първите минути на светлината на ...