Бях си забравил чувството за хумор в багажника на колата и отивах да си го взема, когато пред мен изкочи странно недоразумение. Ухили се насреща ми, сякаш щях да го водя на романтична вечер с цел предложение за брак.
Тъкмо се канех да го отпъдя, но се сетих, че съм оставил целия си арсенал от обидни думи и псувни в къщи, децата и жената да поиграят с тях.
Нямаше как, бях невъоръжен и разголен пред тази странна подигравка на природата.
Бих я описал, но речникът ми обедня само като я видях.
И да, за жена става въпрос!
Аз съм богато копеле, аз съм толкова арогантно, богато копеле, че когато някой ми разправя, че е беден, но щастлив, ми се иска да го изправя пред стената и да го обстрелям с пачки.
Ще го гърмя, докато не признае грешката си.
Хора сме – грешим!
Така, докъде бях стигнал, а да, до недоразумението!
Докато се качвах в колата, лишен от всякакви чувства, забравени къде ли не, то се настани на задната седалка, втренчи се в предното огледало и тъпо ме загледа право в красивите, сини ...