3 мин reading
Цял ден пръстите ми кротко спяха, за сметка на мислите ми, които се разбиваха в бреговете на съзнанието ми като вълни.
Студена Януарска вечер с температури доста под нулата.
Гъста мъгла се стелеше над града и усещането беше сякаш съм на място забравено от всички Висши сили…
Аз, обаче, напълних стаята с твоята топлина и съм толкова щастлива, че мога да се сгрея с нея..
Няма те тук, за да видиш колко е топло. Няма те, за да споделиш с мен безсънната нощ, нито, за да видиш как се ражда красотата под перото на светлото чувство...
Море... Спокойна и нетърпелива съм, защото знам, че ти също чакаш; че ти също мислиш. Затова те повиках, за да видиш как твоята топлина е способна да разтопи ледовете не само на миналото, ами и на тези, които като стени се бяха издигнали около мен.
Иска ми се да ти разкажа за всички тъжни и светли неща, които са вървяли редом с мен, както, и да те попитам за твоя път, изпълнен с тревоги.
Иска ми се да ти разкажа за водите на Рейн, със златни отражения привечер и с ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up