Feb 26, 2014, 9:43 PM

В планината /част втора/ 

  Prose
473 0 0
3 min reading
След като отмина първоначалното вцепенение, гладът взе превес и турчинът се включи в обезкостяването.
Тридесет минути по-късно лакомо поглъщаха късове месо от полуопеченото куче.
- Ако се разчуе, че съм изял кучето си, ще знам, че е излязло от вас и ще излудея. А знаете в лудостта си на какво съм способен, нали?
- Спокойно, шефе. Гроб сме – каза турчинът от името и на двамата.
Тимотей знаеше, че е много честолюбив, и че може да се разчита на него. Погледна към Кирчо. Последният заклати съзаклятнически глава без да спира да се храни.
„Въпреки всичко аз няма да мога да забравя какво направихме, но иначе трябваше да изядем някой от нас и тогава щеше да е страшно…”, мислеше си руснакът.
- Добре, ще направим следното – лягаме за два-три часа, след което започваме да копаем тунел към главния път. До сутринта трябва да сме там. Остатъците от кучето ще ни стигнат за целия ден и няма да мърдаме, докато не срещнем някой, който да ни измъкне оттук, иначе наистина рискуваме канибализъм.
Станаха ма ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милен Милотинов All rights reserved.

Random works
: ??:??