В ръцете ти листенце алено съм
Ще се надигнат гърдите ти... Силни... Но чувствено мускусно ще е. Сън. И нищо. Нищо не ще ме спаси от близостта ти. Дива. А листенца от рози в алено ще покрият леглото ни. Искащи. И разпилени коси ще паднат по раменете ми. Тъмни. Ще ме видиш до теб. Беззащитна. И не извивки, а нежна песен ще покоси краката ти. В миг олюлян ще се чудиш "Красива си!" ти ли прошепна без думи, но ясен.
А гърдите ти... Ще ме искат ли... Искат. И неприкрита страст ще пръсне въздишки. От устните ти молещи над мен. И ще се впия в тях. Плахо. В капчици обвита от допира ти. Ще блесна. Листенце крехко в парещи ръце. Ще се изгубя. Някъде. Рееща се. И ще чувствам само тялото ти. Огромен. Плашещ ураган. Но в ухания на влюбен мъж завихрил ме. Да спра. Да не отлитам при всеки нов полъх. Омаяна пак. От ефира. Синия.