Всяка от тези къщи може да е моята. Имам правдива история за всяка от тях. От този прозорец изскачах като малък, нощем, когато баба ми мислеше, че спях. Играех на пръчки с момчетата от селото. Трябваше да е нощ, за да се скриваме; за да скриваме черните си колене, черните си ръце, черните си лица, бъдещите си черни души, още тогава ги имахме, само нощта ги скриваше в своето мрачно оправдание. Тогава се научих да виждам по-ясно в тъмнината. Сигурно затова избрах да вляза в селото през нощта. А в двора на тази къща отгледах сина си. На тази греда подреждах кутии от бира и го учех да стреля с прашка. Звучи хубаво. Може би щях да съм добър баща. Онзи ъгъл там, няма да свия по тази улица, на онзи ъгъл видях онова момиче за първи път. После стана майка на сина ми. Станал съм романтичен, мисълта ми е стройна - прибирам се: какъвто ме очакват; със сигурност съм на крачка от дома. Не е задължително да е моето село. Всяка къща може да е моята, имам правдива история. Имам правдиви истории за всич ...