– Страхотен спектакъл, Десо, браво! Много ми хареса! Лермонтов си остава Лермонтов, ненадминат е и до сега! А тази красавица Шагане?! – говореше разпалено Пламен. – Моля те, запознай ме с нея? Става ли, а? Не съм виждал такава красота – очите ѝ, устните, косата…Каква е?
– Актриса. Млада, от два-три месеца, Ема Стоянова, дойде от пловдивския театър.
– Ще ме запознаеш ли, Десо, моля ти се, толкова силно излъчване не съм усещал, знаеш, че съм ви фен, нищо не съм пропуснал от постановките ви, влюбих се бе, не разбираш ли, ей тука – той сложи ръка на гърдите си – гори, пипни, дай си ръката да видиш!?
– Добре де! – раздразни се Десо.
– Кога, кога ще ни запознаеш?
– От къде да знам кога, дай сега да изпием по една биричка !
– Ама и ти си един театрал – разочаровано промънка Пламен.
Десо отпиваше от студената бира с видимо удоволствие. Беше уморен – дълги монолози, светлини в очите, горещина. Хубав спектакъл, но трудно се издържа.
На другия ден излизаше от репетиция когато видя Пламен. Носеше ...