Отидох на срещата три минути по-рано. Облеклото ми - сив шлифер, добре изгладен панталон със същия цвят и бяла риза, притисната от широки тъмносини тиранти, деликатно загатваше за синхрона между тайнственост и доверие, които всеки частен детектив е редно да притежава. Спрях за миг, преди да натисна въртящата се врата на хотел „Уестърн Груп”, и тайно се огледах в перфектно чистата витрина. Ноздрите одобрително и деликатно се разтвориха. Жадно вдишах одеколона, който несъмнено щеше да направи впечатление на дамата, преди за това да се погрижи отработеният ми за случай като сегашния поздрав.
Да си призная, в началото мислех, че с бомбето, в което повечето хора веднага припознават стила Филип Марлоу, малко преигравам, но секретарката Дида ме убеди да го държа на главата си, защото с него съм приличал по-малко на тракторист. Факт от изключително значение за професия като моята. Предадох се и ето, че с вид на истински, макар и неформален блюстител на реда, очаквах срещата с жената, представи ...