Sep 11, 2011, 10:52 AM

В сушавото 

  Prose » Narratives
1619 1 24
3 min reading
Беше сушаво чак на душата му, сигурно защото и земята се беше пропукала от жажда. Само по някое гущерче от време на време се шмугваше в пукнатините и нарушаваше мъртвилото на това диво място. Въльо вдигна поглед. Насреща му балканските очертания, заоблени като моминска гръд, неустоимо го изкушаваха. За миг той затвори очи и си представи, че върви през борова гора, а покрай него бълбука планинско ручейче. Усмихна се и тъкмо когато се размечта за целувката на дългокоса самодива, го сепнаха някакви гласове, които сякаш се чуваха откъм лозето му. Забърза. С всяко препъване из сухите тревуляци и трънаци притесненията му нарастваха и все по-осезателно го пробождаха в гърдите, отляво. Отиваше да си нагледа лозето, че до месец трябваше да стегне гроздобера. Тази година сушата хвана тъкмо навреме, та тежките зърна, вече наляти със сок, се изпекоха и изпълниха с чудна сладост. След няколко неплодородни години, сега крехка надежда, същинска смугла девойка, уж невинно, но изкусително, му се усмихв ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица Танчева All rights reserved.

Random works
: ??:??