I
Денят беше мрачен, снежен и студен... може би защото беше четиринадесети февруари, може би защото Лора се чувстваше по-сама от всякога... В училище вторият срок започна, изпитите наближаваха, но сякаш желанието за учене днес беше заместено от натрапчивото усещане на меланхолия. Беше междучасието преди физика, предметът, който Лора ненавиждаше заради сложните формули, които така и не можа да запомни. А и тази година заместниците се редяха на опашка, всеки идваше със своите изисквания, без да се интересува колко труден беше материала. Днес, обаче, никой не знаеше кой ще замества и всички тайно се надяваха на свободен час... Лора и най-добрата й приятелка стояха в коридора, слушайки музика. Всъщност тя стоеше извън стаята, защото не понасяше караниците на съучениците си.
Лора беше високо, слабо момиче, с рижава коса, която често момчетата наричаха „руса”, но това не й правеше впечатление. Очите й бяха вечно замислени, сякаш загледани в миналото, а цветът им трудно можеше да бъде определ ...