Пътят му заприлича на фуния. Отегчително прав и безднадеждно самотен в тази

безплодна пустош, която той непременно трябваше да прекоси. Луксозният "Спирит"

сякаш се плъзгаше в някаква странна млечна мъгла, в безкраен изнервящ миг от

безвремие. Стрелката на скоростомера бе замряла на трицифрено число.

  За да се разграничи от кошмарния пейзаж, той слушаше някаква радиостанция,

усилена почти до предела на възможностите на озвучителните тела.

  - Сигурно озвучавам цялата планета... - обърна се навън и изкрещя - Къде сте, бе

копелета?...

  После почувства бърз емоционален спад. Отдаде го на преумората и изхвърления

баласт от крещящия въпрос към никой... Замисли се за предстоящата среща. На живо

трябваше да се доуточнят някакви елементарни клаузи от един договор.

  "Тези нафукани селяндури... и онзи отвратителен мексиканец... Вчера слезе от

магарето и вече се мисли за бизнесмен... Въшка... Грозна пеперуда..."

  Последната мисъл го върна към бурното му детство - времето на десетките детски

щуротии и безгранична свобода. акво време! Някъде там на север, в монтанските планини. Дълбоките вирове с мързелива риба, вълшебните нощи около огъня, звуците на нощта, звездите... Звездите... Звездите, отразени в очите на стария индианец, приятел на баща му. Вечно замислен, излъчващ сила и почит. И пеперудите!... Леле!

Тичаше като луд, с незарастващи рани, дебнеше и ги ловеше. Пеперудите! Забиваше

им по една карфица и ги класираше според окраската им. Красивите - при красивите - грозните - при грозните.

  - Правиш лошо, - клатеше глава "Безшумен" - това не се яде... Не ти трябва.

А баща му се бе усмихнал странно, разрошвайки дългата му коса.

  После сякаш някой щракна с пръсти и всичко изчезна. Неговите пеперуди се

превърнаха в орляци от книжа, документи, договори, данъчни фактури и тежки

отговорности.

  - Трябваше да ползвам "чесната" - отново гласно и със съжаление си сподели сам.

  Изведнъж почувства как крайниците му изтръпват. Усети вакуум в главата си.

Забранена и забравена мисъл - светкавица, премина през невидим илюминатор.

Това беше страх. Инстинктивно, рязко стъпи върху спирачния педал.

  Убийствена тишина бучеше в главата му. Беше спрял точно в средата на някакъв

кръстопът. Липсваха указателни табели.

  Слезе бавно. Обувките почти потънаха в размекнатия асфалт, но той не усети

това. Съблече ризата си, извади от хладилната чанта студена минерална вода и я

изля върху главата си. Стана му по-добре. Огледа с враждебно недоверие и нескрита неприязън огнения пейзаж. Заприлича му на нещо. Далечно, но познато. Обяви

мнението си на глас:

  - Сигурно тук Армстронг е видял зелените човечета... - и почувствал облекчение, се

провикна - Ей, тук ли сте?... Шегувам се...

  Запали си дълга кафява цигара. Започна да различава звуци, зрението отново се

върна от фунията. Недалеч, два сиви гущера се преследваха на невероятно бързи

скоростни отсечки, а ето там дългата върволица от едва забележими бледи мравки,

изчезваше вдън земя. Реалността откриваше лицето си.

  С периферното си зрение реагира на голяма бяла пеперуда. Беше кацнала на върха

на автомобилната антена. Зачовърка го старата ловна страст, подсилена от приток

на адреналин. Прошепна тихо:

  - Моя си!... Ти си от красивите...

  Ловко я обви с ризата си.След няколко секунди стъписан,объркан и невярващ на

очите си,той държеше голямата бяла пеперуда.Дълга,тънка карфица пробождаше

нежната и плът.Беше жива...Жива!

  Бавно изтегли жестокото острие.То увлече със себе си част от тъканта.Пеперудата

умря веднага.

  Дълго държа безжизненото същество в дланта си,съкрушен ,ядосан на себе си за

елементарната грешка.Отнякъде се появи чувство за скръб.Той скърбеше.

  После отиде извън кръстопътя.Изрови малка дупка,положи нежно пеперудата и

каза:

  -Извинявай!...Ще те задържа при лошите спомени...

  Силен,остър сигнал идващ от автомобила,го накара отново да изтръпне.

  -Какво?...Пътувам.Не знам къде съм,тук има някакво погребение...Ало!Слушай,

няма смисъл...И без това ще закъснея.Отложи проклетата среща!След...месец!Да!

Не съм откачил...Така искам.Искам и още нещо-намери някоя карфица,забий си я

в дебелия врат и иди в някой музей!...Може и да оцелееш...Ще видим след месец.

Раздай премии на хората!Изкарай онова семейство от мазето и ги настани в къщата

за гости!Дай им моят стар "Патфайндър"!Изпълнява-ай!И си почини!...

  Мобилният телефон прелетя двадесетина метра и параболата му свърши в прахта.

Той извади голям двуостър нож.Падна на колене и с всичка сила го заби в мекия

асфалт.Отчупи антената,написа нещо на листче и го закрепи с дъвка.Намери  гроба,

заби внимателно посланието и го прочете шепнешком:

  "Ако някога съвсем случайно,

препускайки по лунния пейзаж,

се натъкнеш на красива пеперуда

и изумен се вглеждаш дълго

в музейната карфица на тила и,

знай ловецо,че свободата си видял!"

  Дълго време ножът остана забит в сърцето на пътя.Дълго,след като...