На фона на "Ах, къде е мойто либе?" сълзите бликват от очите ми като реки; стичат се по лицето, спускат се по шията ми и се разбиват като вълни там, откъдето са тръгнали - в сърцето ми... Една от малкото песни докосващи се до най - човешкото в мен.
Такава бях - смеех се, плачех, обичах, мълчах; бях безразлична понякога и въпреки това винаги ми пукаше
Знаеш ли какво се случва с мен вечер, когато заспиш до мен? Прегръщам те толкова силно и те целувам толкова много, че се разбивам, и разливам в тишината на тялото ти...
И знаеш ли за какво мечтая понякога (освен да потъна в тишината на устните ти; да се изгубя в ударите на сърцето ти; да прегърна душата ти и да се родя в усмивката ти) ? ...
Освен всички тези неща, както и многото други, които копнея, мечтая някоя вечер да положиш ти глава на гърдите ми, за да чуеш всичко онова, което чувствам към теб...
Знам, че понякога ти идвам в повече; може би дори ти тежа, затова, когато се отдалечаваш и в тишината си ме оставяш, със същата тази тишин ...