Седя си в телевизора и живот си живея. Спокойствие, тишина, всичко е като на кино... Е, от време на време попадам на някой екшън, а там трябва да се заляга, да внимаваш да не те вземат за второстепенен герой. Защото сто на сто ще те опукат, та главният после да отмъсти за теб. Но, като отминем тия опасности, другото е нормално. Понякога прескачам до съседите отдясно и, докато богатите плачат, хапвам хубавичко на трапезата им. А понякога прескачам до комшиите отляво. Там такива клюки обсъждат – не свършват, докато свят светува.
Друг път опъвам кокали при спасителите на плажа и се любувам на чудесата на природата и пластичната хирургия. А приятелчетата от Виляриба Вилябахо са толкова симпатични, че не усещаш как минава времето. Почти като в спешното отделение – стига да се пазиш от СПИН, разбира се. Има и разходки с въртолет - ей така, от обич просто, и цял ден цирк – естествено с прекрасната Касандра, и сълзливи разговори с Мария и простата Мария, плюс градинарски коментари на дивите и ...