„Природата ли иска да ни каже нещо с поведението си на тази дата или е просто съвпадение? – мислеше си Михайлова, а цялото тяло я болеше от усилията да спре неудържимото си треперене. – Винаги на 19 февруари е кучешки студ.“
Блоковете от ученици крачеха към гимназията в нестройни редици, навели глави срещу подигравателно свирещия вятър. Учителката кипеше от яд. За какъв дявол този педант, директорът, ги разкарва като изстинали коне? Около час се строяваха и преброяваха до училището, после тържественото шествие, водено от знаменосците, тръгна да поднесе букети и венци пред паметната плоча на Васил Левски – патронът на училището. Сега, след около километър и нещо ходене в студа, отново трябваше да се строят пред гимназията, за да изпратят знамето. Но според Михайлова причината беше далеч по- важна, а именно – че другарят Кръстев държеше да изнесе пред малкото си кралство тържествено слово. Ако обожаваше нещо повече от това да пише речи, то беше да ги чете пред публика.
„Защо не си изнесе ...