Насреща ѝ се зададе фигура в черно кожено яке. Щом погледите им се срещнаха, и двамата се вцепениха, сякаш единият беше хванал другия да върши нещо срамно и погрешно. Учителката не без срам призна пред себе си, че това в пълна сила се отнася за нея.
- Здравей, Ники.
- Добър ден, другарко. – той поиска да отмине с наведена глава, но тя сложи ръка на ревера на якето.
- Почакай… нека да поговорим.
- Хубаво. – момчето неохотно опря гръб на каменния зид на църквата.
- Не се облягай на камъка, ще изстинеш… – измърмори тя и млъкна, зарови в чантата си. Искаше да удължи времето заедно, да говори с него, а не знаеше какво да му каже. Целият ѝ учителски авторитет се разпадаше. Както винаги, на помощ ѝ дойде кутията „БТ“
- Нали няма да ме издадеш, че пуша? – пошегува се Михайлова, а Николай протегна ръка и взе кутията, измъкна цигара и извади от джоба си запалка, докато класната му се мъчеше с кибрита. Предложи ѝ огънче и също запали.
- За бой съм – стоя на улицата и пуша с ученик от собствения с ...