- С кое какво ще правим? – смръщва лице Шмръц, в неволен опит да скрие усмивката си. – С Баба винаги правим едно и също, не помниш ли?!
- Съобразяваме се, донякъде, с необходимото, не го превръщаме в неотложно и винаги си пъхаме носовете в Бабините работи. – рецитира и се смее Ти, но си личи, че мислите й са другаде. – И гледаме, ще ме прощаваш Бабо, негонени, макар и гузни, да не бягаме.
- За една бълха не изгаряй цялата черга. – достолепно отвръща Баба. – Езикът кости няма, ама кости троши.
- Едно мислиш, друго казваш, трето вършиш, Бабо! – изтърсва Шмръц. – С един акъл, като моя, кое по-напред...
- Такъв е животът ти! През повечето време има с кого да говориш, ала няма за какво да разговаряте, но пък ти е хубаво – душата ти се пълни с онова, което попиват очите ти. Събираш пътища, свързваш краищата им и ги подпъхваш между редовете на книги четени-недочетени, писани-недописани и ги превръщаш в спомени. И се питаш: „ами ако...?“ И когато решиш, че има за какво да говориш...
- Няма с к ...