Ден Първи от моето така наречено бягство. Човек ако ме погледнеше отстрани би си помислил, че съм просто една жена, която е решила да си почине за уикенда и е оставила мъжа си да пие бира и да гледа мач. Ще кажете, как така бягам, а не нося багаж със себе си. Отговорът е, че бях толкова уморена от еднообразието и от това постоянно някой да следи с лупа движенията ми, че решението ми да тръгна беше най-спонтанното, което някога бях вземала. Буквално съм с дрехите на гърба и дамската ми чанта, за която се радвам, че похарчих малко повече пари, защото в момента вътре има какво ли не и се надявам да не ме предаде. Поне времето ми е приятел днес. Слънцето се е показало плахо, макар да е средата на февруари. Температурите са благоприятни и няма опасност да замръзна докато ходя.Въпросът сега е накъде отивам. Сутринта докато сърцето ми биеше и адреналинът нахлуваше в кръвта ми не мислех за това. Просто се събудих и се погледнах в огледалото. Видях една твърде изтормозена за годините си млада ж ...