Ден втори. Боже, истина е.. Това е моят вътрешен глас в ранни зори, който се блъска от едното в другото ухо. В момента се намирам в една къща за гости недалеч от центъра на града. Сградата е приятна,във възрожденски стил и много симпатична. Точно толкова, колкото и собственичката, която вчера ме прие с удоволствие, макар и да нямах предварителна резервация. Падна ми се стая със собствена баня и малка тераска. Беше идеална. На мое разположение бяха и уредите в помещението на първия етаж, където гостите на хотела можеха да слизат за закуска. И ето ме сега, в чуждото легло, в друг град, без никакви планове за деня. Не беше толкова зле. Никак даже. Всичко все още изглеждаше като една почивка в планината. Можех да си помечтая и да се задържа в този измислен балон известно време. По-нататък ще му мисля. Затова и не бързах. Станах бавно. Направих лека гимнастика, която обикновено не влизаше в дневните ми задължения. След което се наметнах с едно одеало и излязох на терасата да подишам чист пл ...