Не принадлежа на този свят... не съм от тези тук. Всеки ме приема по различен начин... Търсейки сродна душа намерих само тъга, изтезание и болка. Не разбирам! Защо съм тук и защо всичко е така подтискащо? Когато искаш капка щастие, ти получаваш океан от сълзи. Колкото и да се опитваш да бъдеш добър и примерен... Никой не оценява труда ти и те оставя в трудните моменти. Защо ли се питам тези въпроси, когато отговора никога не ще се намери. Кога ли ще намеря покой и изгубеното в себе си? Търсейки любовта, тя бягаше от мен, колкото и близо да бях. Докосвах се до нея, но... жалко за кратко. Може да не съм я виждал, когато е била точно пред мен, а може и да не е идвала изобщо. Затова нямам сили повече да търся. Няма смисъл да се лъжа. Аз не съм за този свят, изпълнен с тайни и вълшебства. Всеки опит да откриеш нещо ново и изпълнено с хъс да продължиш напред, те изпълва с болка. Защо боли толкова дълбоко? Защо не е възможно да се случи и на мен? Как да те открия? Как да те задържа? Как да бъ ...