Не принадлежа на този свят... не съм от тези тук. Всеки ме приема по различен начин... Търсейки сродна душа намерих само тъга, изтезание и болка. Не разбирам! Защо съм тук и защо всичко е така подтискащо? Когато искаш капка щастие, ти получаваш океан от сълзи. Колкото и да се опитваш да бъдеш добър и примерен... Никой не оценява труда ти и те оставя в трудните моменти. Защо ли се питам тези въпроси, когато отговора никога не ще се намери. Кога ли ще намеря покой и изгубеното в себе си? Търсейки любовта, тя бягаше от мен, колкото и близо да бях. Докосвах се до нея, но... жалко за кратко. Може да не съм я виждал, когато е била точно пред мен, а може и да не е идвала изобщо. Затова нямам сили повече да търся. Няма смисъл да се лъжа. Аз не съм за този свят, изпълнен с тайни и вълшебства. Всеки опит да откриеш нещо ново и изпълнено с хъс да продължиш напред, те изпълва с болка. Защо боли толкова дълбоко? Защо не е възможно да се случи и на мен? Как да те открия? Как да те задържа? Как да бъда и аз щастлив? Има ли начин времето да спре... дори за миг. Има ли наистина нещо такова, наречено истинска любов? Всичко ли се свежда до две определени думи. Изричаш ги и всичко започва и свършва с тях. "Обичам те!!!" - Това ли е всичко, което трябва да се каже. Отговорям... НЕ!!! Това не са просто думи... А всички казват, че е прекалено лесно да ти кажеш. Ако трябваше да го кажем само и всичко да се нареди, досега всички да са загинали от любов. Значи не съм единствен на този свят, който търси вътрешно равновесие... Не съм за този свят, но продължавам да търся целта си и да търся начин да бъда себе си. Потеглям отново по пътя мрачен в търсене на собствената си същност с малка свещ в ръце. С надежда в душата... с последни сили да продължа напред... С рани по сърцето аз вървя... Търся някой като мен... не за този свят...