– Здравейте! Вие, предполагам, сте Ася? – изстреля усмихнатата жена, която отвори вратата. – Влизайте. Наложи ми се да изляза за момент и се притесних дали ще се върна навреме.
– Нали не съм закъсняла? – часовникът на Ася сочеше точно осем и половина.
– Не, съвсем навреме – пое палтото ù и махна по коридора. – Заповядайте, нататък е кухнята, ще седнем да поговорим, докато малкият още спи. Сок или кафе? Лично аз не мога без кафе, особено сутрин.
– И аз съм така – кимна Ася – макар че вече трябва да го ограничавам.
След минута на голата маса пред нея се издигаше ароматна пàра от чашка без чинийка, докато младата жена подви крак на отсрещния стол с голям бокал в ръце.
– Към колко се буди Дамян?
– Дам, така му викаме, е поспалив. Става към девет, но исках да се видим на спокойствие, да се опознаем. На интервюто в агенцията не е същото.
– Е да, там винаги е някак... по-официално – усмихна се Ася. – Разкажете ми още малко за Дамян.
– Ами какво да ви кажа... – отметна косата си младата жена – ...