11 min reading
ПЕПЕЛЯШКА В ТЪРСЕНЕ НА ЛАЗУРНИЯ
ПРИНЦ
(ПРИКАЗКА
ЗА САМОТНИ МОМИЧЕНЦА НА СРЕДНА ВЪЗРАСТ
ИЛИ: ВЕСЕЛО ЗА ТЪЖНИТЕ НЕЩА В МОЯ ЖИВОТ)
Това е обещаната приказка от мен за децата във вас, която започнах да пиша заедно с детето в мен преди «Големия лов», когато още играех ролята на Шехеразада.
ГЛАВА ТРЕТА
Котаракът в чизми и принцовете
Заспала съм дълбоко като Спящата красавица с надеждата да ме намери Лазурния принц и с целувка да ме събуди. Вместо това в просъница чувам, че някой дращи по вратата ми. Знам кой е - Пучи! Нормалните хора ги събужда я петел, я часовник, а мен - умиращ от глад котарак, страдащ от булимия. Истинското му име е Джоузеф-Клод Капучио Маронеро, а Пучи - галеното. Джоузеф-Клод идва от канадския произход на баща му, а Маронеро, отразява неопределения му черно-кафяв цвят. Той е винаги умиращ от глад. Лаком е като римски патриций - яде, повръща и пак яде. Отварям очи. Вече се разсъмва. Сънувала съм някакъв бал и някакви принцове. Ама дали беше сън?
Не мога да се питам повеч ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up