ПЕПЕЛЯШКА В ТЪРСЕНЕ НА ЛАЗУРНИЯ
ПРИНЦ
(ПРИКАЗКА
ЗА САМОТНИ МОМИЧЕНЦА НА СРЕДНА ВЪЗРАСТ
ИЛИ: ВЕСЕЛО ЗА ТЪЖНИТЕ НЕЩА В МОЯ ЖИВОТ)
Това е обещаната приказка от мен за децата във вас, която започнах да пиша заедно с детето в мен преди «Големия лов», когато още играех ролята на Шехеразада.
ГЛАВА ТРЕТА
Котаракът в чизми и принцовете
Заспала съм дълбоко като Спящата красавица с надеждата да ме намери Лазурния принц и с целувка да ме събуди. Вместо това в просъница чувам, че някой дращи по вратата ми. Знам кой е - Пучи! Нормалните хора ги събужда я петел, я часовник, а мен - умиращ от глад котарак, страдащ от булимия. Истинското му име е Джоузеф-Клод Капучио Маронеро, а Пучи - галеното. Джоузеф-Клод идва от канадския произход на баща му, а Маронеро, отразява неопределения му черно-кафяв цвят. Той е винаги умиращ от глад. Лаком е като римски патриций - яде, повръща и пак яде. Отварям очи. Вече се разсъмва. Сънувала съм някакъв бал и някакви принцове. Ама дали беше сън?
Не мога да се питам повеч ...