ГЛАВА ШЕСТА
Вечерята в далечното царство
Държа да се знае, че приказката е писана през 2006 година, когато още не знаех за съществуването на този сайт и подвизаващите се в него, крале, принцове, котараци, вълци, птици, вампири, канибали и други герои. Затова приликата с всеки "разпознал" себе си е наистина случайна.
На другия ден отново ме обхваща познатото вълнуващо и приятно чувство на радостно очакване. Този път очаквам вечерята с оня аристократичен принц, чието хоби беше да се прави на крал. Котаракът, по своя си невероятен, приказно-котешки начин е прочел мислите ми и сега непрекъснато ходи след мен и ме моли:
- Не отивай, много е далеч.
- Но това може да е Лазурният принц и аз не искам да се размина с него, само защото живее далеч.
- Лазурният ли? А кой е този Лазурен принц, за който мислиш непрекъснато?
- Той е оня, който... Но... това е дълга история, която само жена може да разбере.
Той млъква за известно време, след което подновява молбите си. И така цял ден, докато ушите ми ...