Посвещавам на
българския Индиана Джоунс –
доктор Георги Китов - археолог
и траколог
–Добре дошли, сър! Очаквах Ви! – младежът се приближава и вежливо подава ръка.
–Здравей, Абдула!– предварително съм запознат кой ще ме посрещне.
Двамата веднага се отправяме към автомобила, паркиран в близост до пристана. От тук до хотела разстоянието е не повече от три километра, но новодошлият трудно се ориентира сред множеството тесни, изпълнени с превозни средства и хиляди пешеходци улички – в един нескончаем лабиринт, притиснати от двете страни от разностилието и пъстрите фасади на сградите. Редици от палмови дръвчета опасват крайморското шосе. Клонките им леко се привеждат и поклащат от гальовния повей на морския бриз.
–Обичам пальмите, мистър Календжиев! Вкъщи имам мно-о-ого пальми!... Царски растения! Тях Озирис сигурно най-много е обичал!
Абдула е истински сладкодумец, но аз твърде малко обръщам внимание на мелодичната му реч. Мислите ми летят далеч оттук, към онова тайнство, към онази многовеч ...