Тази нощ един инцидент стана причина да си припомня нещо отдавна забравено, нещо от времето преди да се пенсионирам – вкуса на посреднощното ставане.
Припомних си и едно отдавнашно стихотворение, някъде от 1974 година. Заглавието му не си спомних, затова за заглавие ще използвам първия му стих:
В УСТАТА С ЛЕПКАВИЯ ВКУС
В устата с лепкавия вкус
на посреднощно ставане,
отивам аз на работа, когато,
от ресторанти и от барове,
последните младежи се прибират.
Нахални и самоуверени,
вървят те шумно в тихите алеи,
разменят си жаргони и цинизми,
а спрат ли – колективно се целуват. ...