Вали и е свирепо, а аз гледам с празен поглед. Гледам и не виждам, защото не съм тук, а там далеч в спомена ми от онази майска нощ, в която седяхме един до друг на онзи диван, в онази хотелска стая. Говорехме и пиехме, а чашите преливаха от истини. Преполовихме бутилката с уиски, а ти тепърва започваше да изливаш душата си. Бях се излегнала от дясната ти страна, кръстосала крака върху теб и те гледах. Уж същия, а не те бях виждала такъв. Любувах ти се. Имах усещането, че си готов да разголиш душата си и да ми кажеш всичките си тайни и неизречени мисли. Гледах те право в очите и ти задавах въпроси. Бях любопитна, като малко дете,но и предпазлива. А ти ми споделяше.
През цялото време исках да стана и да те прегърна силно, но знаех, че ще бъде грешка. За това просто пиех от чашата си и оставях уискито да притъпи този порив. Чувствах те толкова близък и същевремнно толкова далечен.
Всичко свърши внезапно, когато ме подкани да легнем. Изчезна, като дима от цигарата ти, като уискито в чашата ...