Родена на 22 март 1955 година във Враца. Има две дъщери. Сега е медицинска сестра в Бяла Слатина. За първи път отива в Либия през 1984 година като медицинска сестра. Това е страхотен шанс. Там взима по-добри пари от България, но договорът изтича през 1987 година. След падането на комунизма, съпругът и Емил иска да се върнат в чужбина, защото там е по-добре от тук. В началото всичко е изглеждало идеално, чисто, подредено. През 1998 година, двете и дъщери стават студентки. Така решават да заминат, въпреки многото знаци да не го правят - първо едно от децата катастрофира, после майката на Валя умира. Желанието за повече пари ги връща там. Разпределена е в Бенгази. Запознава се и се сприятелява с Румяна от Добрич. Тя гледа на кафе, и винаги вижда едно и също - проблеми с полицията след 1 година. Валя не е суеверна и не и вярва. Разделят се, тя отива в детско отделение. Условията са се променили към по-лошо. Хигиената е ужасна. Работят в екип, има либийки и филипинки. Филипинките работят най-зле, най-лоша хигиена имат те. Ползват по няколко пъти спринцовки за еднократна употреба. Всеки работи както си иска. Живеят в тясно общежитие, после няколко месеца на скъпа квартира. В свободното си време, Валя чисти в дома на либийско семейство с 8 деца. Приятели са, гледа децата като свои. Готви български ястия. Обича децата, за които се грижи в болницата, но там често стават грешки - лекуват дете от белодробно заболяване, което всъщност има СПИН. Ахмед и Ашур са едни от тях. Джамиля и Уалид страдат от „рибешка кожа”. Само Валя не се гнуси от тях и ги лекува. Джамиля е лоша, а Уалид я обича и я търси постоянно. Гушка го, за ужас на другите свои колежки. Болницата се казва „Ал Фатах”. Постепенно излизат положителни резултати за СПИН. Има 183 болни деца, което е епидемия. След ходатайстване от страна на ръководителя на непознатите, които кръстосват болницата по това време - Джума Мишери, дават обща стая на Валя и Емил. Един ден ги викат уж да им дадат паспортите, но повече не се връщат. Сякаш са отвлечени. Либия не е добре с организацията, всичко е суматоха. По пътя за Триполи спират в крайпътно заведение за тоалетна и храна. Това ги плаши още повече. В полицейския участък всички ги слагат в една голяма килия -17 жени и 4 одеала. Оттам Валя не излиза година и два месеца. Започват една по една да ги бият и разпитват, отсъстват по 16-18 часа. Нася и Кристияна ги бият „на бланко”, а Валентина без насилие я връщат при другите. У задържаните се пораждат съмнения, че някой е лъжесвидетелствал срещу тях, за да се спаси, а снимките на Нася, Валя, Валентина, Снежана и Кристияна са отделени от другите. Смятат, че е станала грешка, и за малко се успокояват. Остават 7 задържани. На 23 февруари е първият разпит на Валя. Надзирателката Салма е единствената връзка с външния свят. На разпита я питат какво знае за СПИН епидемията, и тъй като тя не знае нищо, започват и нея да я бият „на бланко”. След стотици удари, припадъци, идват скорпионите. Поливат я с вода, за да се свести, и боят продължава. След скорпионите слагат бръмбари на корема и. Питат и за „проститутката Кристияна с многото пари”. Когато приключват с мъченията, я слагат в отделна килия. Ашраф и Кристияна също са бити и изтезавани е ток, кучета и т.н. Постепенно остават само 5-те, другите са освободени, а българският посланник Людмил Спасов постъпва безотговорно, като казва пред журналистите, че всички са добре и „спят на бели чаршафи”. За другите жени е имало кой да се застъпи, само за българките не. В дома на Кристияна са подхвърлени банки, заразени със СПИН. Трима са мъжете в аферата - Здравко Георгиев, Ашраф ал Хаджудж и Смилян Тачев. Арестувани са хора, чиято държава е слаба и нехае за тях. Кристияна е нарочена за главен подбудител на всичко. Смилян е измъчван само психически и държан в мизерия. Всички други са смазвани от бой. Разпити с кучета също има. Електричество. Но внимават, Валя и другите им трябват живи. Тя не се пречупва, не признава нищо, защото не иска да умре като масова убийца. Започват да и бият и инжекции. Нася прави опит за самоубийство - прерязва си вените. Успяват да я спасят, и в болницата успява да каже за положението. Така до България стига „непотвърдена информация” за всичко. Нася и Кристияна правят фалшиви самопризнания, защото не издържат на болката. Снежана, която е егоист и мисли предимно за себе си, е изтезавана най- малко, тъй като изглежда най-слаба. Казва, че вярва в Аллах и Мохамед, и това може би я спасява. След един силен ток, Валентина 2 месеца не може да говори. Трима правят самопризнания. Изтезанията са ежедневни в продължение на повече от два месеца. Сал ма - зла, двулична 50-годишна надзирателка. Подиграва се на затворничките. Но е глуповата, понякога става гузна за всичкото зло, което върши. Иска прошка от Валя, но така и не я получава. Ролите се сменят - Валя и става мъчител. Салма има синове. Валя разбира доста арабски, винаги е „с рогата напред”. Неочаквано освобождават Смилян, и Валя му казва като излезе, да разкаже всичко. Първият човек, заел се сериозно с казуса на медиците е Пламен Икономов. Той е посланник в Либия, а Осман Бизанти - адвокат. Валя споделя, че е имала възможности за бягство, но не се е възползвала, защото така все едно признава вината си. През 2000 година я местят при другите в затвора „Джудейда”. На 7 февруари е първото дело. В залата е лудница, пълно с родители на болни деца. 393 са до този момент заразените. Един баща започва да бие Ашраф, настава суматоха, извеждат ги. На второто заседание Емил присъства. Валя се преструва, че не го познава, за да не го убият. В залата Кристияна, Нася и Ашраф отричат самопризнанията си. После Емил отива на свиждане, и Валя му разказва всичко. От българска страна има съмнение у някои хора за невинността на задържаните - Иван Костов, бабата, чиято дъщеря е любовница на либийски генерал, и също мед. сестра. Няколко страни се включват и искат гаранция за справедлив процес. След като ги събират заедно на 17 април 2000 г., ги слагат в тесни, ужасни килии като карцер. Така стоят в продължение на 9 дни. В затвора има малки деца, родени там. Покрай тях, там се зараждат приятелства, и много хора са убедени, че българките са невинни. Идват адвокати, които внасят светлина в тунела. По Коледа им позволяват да пишат писма до близките си. Валя се бунтува срещу всичко. В съда се появяват много лъжесвидетели, вероятно подкупени от Кадафи. През 2001 година им разрешават да видят близките си. Това им дава нови сили. В България се сменя и правителството. Соломон Паси е българският политик, който взима най-сериозно случая. Обвиненията в заговор са свалени, но всички други остават. В затвора, българките започват курсове по арабски и бродерия, за да се разнообразяват. Играят на карти, зарове, 5-те стават много близки и обединени, въпреки различията в характерите, диалект и прочие. Адвокат Бизанти упреква тези, които са правили лъжливи самопризнания, и хвали мълчалите. Постепенно напрежението между 5-те българки ескалира. Валя най-много се дразни на Нася, Кристияна е оптимист. Другите и се извиняват за самопризнанията, Ашраф и Кристияна ги отричат. Само Нася е непукист, и това кара Валя да мисли, че заради нея са в това положение. Тормози я. Мабрука - друга затворничка, казва на Валя, че не е хубаво, и така тормозът към Нася приключва. Валя се бунтува, не спазва реда, и често я наказват, както и другите с нея. Затворничките се сближават, викат си „хоби”, което значи „любов”. Най-силно приятелство я свързва с Мабрука - 35 годишна хубава жена, вдовица, осъдена на 15 години за убийство при самозащита на нейн обожател. Тя, както и Нура са много щедри с българките. Други път - Фатма, са убедени във вината им, Мабрука ги защитава. Тя е изключително праведен и религиозен човек. В затвора има много деца, които вдъхват сили на медиците. След 3 месеца и те минават на свободен режим като останалите. През 2002 ги изкарват от затвора и ги настаняват в по-добри условия, с повече лукс и удобства. Новото жилище е като общежитие, под домашен арест. Имат кухня, добра храна, правят си празненства. Градина, телевизия, свиждания за по-дълго. Там се налага да я оперират, и това я разнообразява, защото иначе е скучно. Започва да вярва в Бог, кармата и невидимата сила. На новото дело родители скандират и искат възмездие. Основните обвинения са 4: заразяването на децата със СПИН, проституция, валутни престъпления и производство и употреба на алкохол. Времето минава, делата текат, има обвинения, защита. За част от секундата идва първата смъртна присъда. Едни се радват, други страдат. Само Здравко е освободен, тъй като е излежал 4 години за валутни престъпления. Той обещава да се бори, а момичетата са осъдени на разстрел. После делото се гледа на нова инстанция, а те между другото подписват искове срещу мъчителите. През 2005 започва ново дело. Пак има чакане. Деца продължават да умират, сред които и Ашур. Президентът Първанов посещава медиците, но се държи хладно и дистанцирано, за разлика от Соломон Паси. Казва им да кажат тяхната версия за случая, защото не може да стане по-зле положението. Мъчителите са оневинени. Джемиля - майката на Ахмед, чиято приятелка е Валя, свидетелства срещу нея, но умира - Аллах я е наказал за лъжите, които говори пред съда. Въпреки многото доказателства за невинността на българките, през декември 2006 смъртната присъда е потвърдена. Настъпва паника. Целият свят настръхва. Франция се намесва. Мъчителите завеждат дело за клевета, но този път съдът е на страната на българките. Бюлада означава смърт. Страхуват се, когато някоя е извикана от килията, зарази присъдите. Идва и кампанията „Не сте сами” - включват се хиляди хора, и така страната ни се обединява за една кауза. Получават в затвора стотици хиляди писма и картички, това им вдъхва кураж и нови сили. Подписват документ, че няма да съдят Либия, но след доста мислене. Бенита Фереро Валднер и Сесилия Саркози водят преговори с Кадафи, и една нощ без никой да види, всички напускат затвора, качват се на самолета и тръгват за България. Това е голямо щастие - пият, прегръщат се. След два часа и нещо в самолета, и 8 години и половина по затворите, стъпват на българска земя. Посрещат ги стотици хора, заедно с новия външен министър Ивайло Калфин. С указ на президента са свалени доживотните присъди, напълно оневинени и са настанени в резиденция Бояна. В първите дни Валя трудно се адаптира. Връща се в Бяла Слатина, където нищо освен дограмата не се е променило. Постепенно старият им живот се завръща, Валя започва работа в детската болница. Според нея, бавната ни държава е виновна, както и незаинтересованите политици, и иска обезщетения. Всеки обещава, но никой нищо не дава. Само незавършени апартаменти и еднократни помощи. От българите има различни мнения за медиците - едни се радват за свободата, други ги критикуват за претенциите, които имат. Всички хора, участвали в сагата, си получават заслуженото, сред които мама Салма и Джамиля - майката на Ахмед. Почернените либийски семейства получават по 1 милион долара кръвнина, незнайно откъде. Валя не живее добре, но е щастлива, че е свободна и обичана от семейството и приятелите си, както и от хората, които са били мислено с нея през всичките тези години. Идеята за книгата се ражда по време на снимките на предаването „Ясновидци”.