Слави сечеше с брадвата яко по дъба и наоколо отхвърчаха трески и клони. Големият чворест дъб дълго време не помръдваше, но след като Слави заби няколко пъти клин в него, пукнатините от клина се отвориха и дъбът се предаде.
- Хърттт…хъртттт - се чу силно и ехото го поде, после ехтежът се удари в билото на планината и се върна в притихналата гора.
Дъбът се срути като счупена скала и при падането си повлече още няколко по - млади дървета. Едното остана да стърчи жилаво и ожулено, но не падна. Други три се огънаха и с трясък се скупчиха под дъба.
Слави беше вир - вода. Потта се лееше от челото му, косата му беше мокра, и ризата му беше прогизнала. Той се опря на секирата си, вдигна ръка и обърса челото и бузите си. По гърба му пролазиха тръпки от хлад, чак като се спря усети есенния вятър как се промъква между клоните. Потърси торбата и извади манерката с вода. Едно сетре беше хвърлено настрани и той се наметна с него. Ръцете му пареха, мишците му от напрягане бяха уморени, а гърбът го на ...