17 мин reading
Няма скрити пътеки към чисто сърце,
няма здрави ключалки, няма, даже врати,
за да влезеш навътре и да видиш душа,
стига само да минеш прага с две стъпала...
Интернет радиото звучеше с пълна сила през колонките. Песента се лееше нежно, посипвайки със снежинки от чувства и така натежалото от мъка и самота сърце на девойчето. Самото то беше вперило малкото си личице пред екрана и попиваше…Никой не знаеше точно какво гледа, но нежната ръка трепереше, несигурно някак тънкото пръстче натисна Enter. Клавишът потъна и изстреля някъде в невидимото пространство информационна частица, отронила се като боя от старо корито. И макар сълзите да капеха, набраздяваха и зацапваха нежното, все още по детски лице, песента продължаваше:
…Само пантите скърцат,в такт разказват и те,
че оголено всичко е пред чуждите погледи.
И недейте търсете там фалш и лъжи -
поникнало там е жито,сварено за помени…
***
…Има плевели много, има здрави лиани,
задушаващи даже малки, малки искри ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up
Благодаря на всички Ви, че Ви има! :) Този разказ е подарък за Вас!
2 август 2018 г., 2:25 - е дописан разказа в този си завършен вид. Стихотворението е написано на 1.08.18г. първо на лист хартия като надраскана набързо чернова, после набрано,малко редактирано и довършено. Изпратено е на друг човек, много добър творец за още едно мнение. Идеята на разказа възникна от едно обучение по Европейският регламент за защитата на личните данни, който вече е фактически в сила и в България. А също така и имам много пострадали приятели,и роднини от измами, на които им откраднаха регистрацията във фейсбук или електронните пощи или телефонни измамници ги намериха и им взеха последните пари .Някои от тях не го преживяха – Мир на праха им! Исках да напиша нещо, което е за хората и да им помогне, просто да бъдат по внимателни и да не качват чак толкова лични неща, защото е лошо да се подиграят така с теб. Може да се случи със всеки – с теб, със твой близък, любим, няма значение. Не исках да пиша разказ пълен със сложни думи и преповтарящ директиви – това не ми е цел. Не съм научен специалист. Исках да е обикновено, личностно и близко до сърцето и просто се запитах: Ако съм Аз, как ще постъпя и как ще се чувствам? Получи се този разказ. В началото разказите бяха два - Първо беше нахвърляно идеята за дяволчетата и ангелчетата, а отделно беше писмото, в последствие докато пишех и си четях идейният замисъл , реших че ако ги обединя и вмъкна младежка любов това няма да е само разказ с фантастичните елементи,библейски краски и интернет съвремие, а и история за личността и избора, и за това колко по-добри можем да бъдем дори и в интернет пространството. Доброто и вярата в него – това са лекуващите чувства , в които аз лично вярвам. Тези, които ме познават знаят за идеята ми от самото и възникване и им беше интересно какво ще излезе. А тъй като аз не пиша за себе си, а за всички онези - другите,които изпитват удоволствие и им носи частица радост в живота, затова посвещавам тази да я наречем "творба" на хората, тоест за всички Ви, с надеждата и искреното ми желание да не ви се случват толкова лоши неща. Благодаря на момичетата, които искрено ми писаха на лични. Те знаят колко искрено ги прегръщам!