Feb 12, 2020, 11:59 PM

Вчера, днес и утре. 

  Prose
368 0 0
Ден по ден изнизват се сякаш мъниста от скъсана броеница. Забързани в ритъма на ежедневието все живеем за утре, вчерашният ден е минало, днешният почти се е изтъркулил. И някак си, ако вчера и днес са кофти дни, поне за утре има някаква надежда. Забравяме за вчера, за онзи ден и гледаме съсредоточено напред в непознатото с вяра в доброто и в човещината. Но един ден, когато погледнем броеницата на ръката си и осъзнаем, че там самотно се подмятат едва две-три мъниста, с болка и умиление връщаме лентата на живота си назад в миналото. Иска ни се да си спомним това, което със замах някога сме загърбвали и дълбоко в душата си сме заравяли. Всеки бял косъм на главата на старец е спомен, към който трябва да се връща, а не да забутва небрежно под килима, сякаш е непотребен боклук. А докато сме млади нека се радваме на всеки ден, сякаш ни е дар от Бога и да го живеем пълноценно, защото утре така или иначе ще дойде, но вчера никога няма да се върне.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Donika Jelkova All rights reserved.

Random works
: ??:??