Прибирам се вкъщи у дома и вървя по заглъхналата улица. Нощта бавно се спуска.
В далечината паднала сякаш звезда, малко огънче трепти. Малко момченце скача и се смей, играе си с огъня опасен. Вървя по пътя сякаш безкраен. До мен долита детски смях и разговори на възрастни седнали навън да изпратят деня. Ароматът на зелена трева достига до мен... Да, пролетта е дошла. Топъл ветрец подухва и гали нежно лицето ми...
Толкова приятно, но в същото време е и толкова самотно.
Подминахав хора с весели лица- всички се смеят в края на деня, но аз, аз съм изморена от всичко това.
Ето че вече почти се прибрах, останаха още няколко крачки... Поглеждам заспиващия град- голям буен огън гори ли гори, а пушекът мрачно се вдига в небето.
Тази вечер градът е притихнал, зловещо спокоен и мрачен, само малките светлинки продължават да блестят, като мъниста на черния фон на ноща.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up