Вечери в хоремага
Евроатлантически ценности
Тази година март започна със слънце и почти пролетно време. Приласка ни като жена в началото на връзката и после се разфуча, като дърта вещица. Заваля сняг и се не спря, има-няма пет дена. Над осемстотин селища в страната останаха без ток. Село Плешивец не правеше изключение. Снегът го затрупа, вятърът насипа преспи по улиците, а токът изчезна яко дим. Малкото хора останали в селото наизвадиха газовите лампи и взеха да се сещат за далечното време, когато електрификацията беше нещо непознато и чуждо за Плешивец.
Хоремага на мегдана се пукаше по шевовете. Шестте дървени маси вътре не стигаха да поберат тълпящите се клиенти. Бай Добри, като стар кръчмар веднага скова няколко пейки и направи импровизирани барплотове по стените на хоремага. Съдържателят не помнеше такова чудо. Едвам смогваше на поръчките, а левчетата се трупаха в касата му с приятен звънлив звук, който му напомняше времената на отдавна отминалата му младост, когато беше барман на ...