May 25, 2008, 1:18 AM

Вечна е любовта ми 

  Prose » Others
903 0 0
1 min reading
Стоя тук сама в стая, потънала в изкуствена светлина. Светло е, но отвъд тялото ми е мрак. Душата ми е пустиня, а мислите - безжизнен вятър... Навън вали. Дърветата танцуват тъжен танц, чувам аз мелодията на клоните, пресъхнали от самотата. Самотата, която обгръща и сърцето ми, това, което за тебе бие... Само за теб. Единствено. Но ти не разбра и сърцето май не намира вече причина да тупти както преди, помниш ли? Онази нощ безумна, когато с твоята същност ти ме дари. Когато с ласки ти ме съживи. Когато с мълчанието си ме плени. И единствените думи „Красива си" останаха ми спомен от тази красота. Вечност са думите, които чрез душата са прочетени. Вечен е твоят образ, който не с очи, а със сърцето бил е проследен внимателно... Вечна е мисълта за любовта, която е на път да ме погуби. Мълчание изпълва цялото ти съществуване, дори когато пред мен величествено стоиш, а аз не искам да те оставям да мълчиш, не искам да ти позволявам. Но силата на сърцето ми отслабва, защото чувства то, че нещо ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нежен Спомен All rights reserved.

Random works
: ??:??