Когато се родих, можех да бъда „той”, „тя” или „то”. Можех да бъда и „те”. Но не съм нито едно от тия. Първо, трябваше да потърся „име”. Така е. Щом съм неназовимо, значи не съм. Но виждам, чувам, усещам, следователно осъзнавам и съм. Но какво съм?! Идея, Вариант, Неизвестно, Същество, Елементи, свързани в единство, сплавени Вероятности... Трябва ми още някой или нещо, за да се огледам в сетивата му и да позная себе си. Появи се Пространството - прогледнах и прослушах. Появи се Времето и осъзнах. Но и те са идея, интерпретация, а няма друг избор. Безначалието роди начало. Коренът поникна от Нищото, за да нахрани Нещото. Илюзията за трансформация носи всички представи в себе си. Първата брънка от веригата е потопена в Нищото и е част от Нищото, даже тогава, когато и то не се познава като Нищо. Осъзнах, че съм бутано, бомбандирано, давено, търкаляно, изгаряно и разпалвано от вихри... Осъзнах първото чувство. Вълна, която мина през сърцето ми, но не и през съзнанието ми. Тя не можа да изг ...