Много съм малък. Нямам думата. Дали пък не трябва да се страхувам, че надигам глас? Вероятно някой ветеран веднага ще смаже наивния порив на онова, което от сърцето извира и което не търпи отлагане.
Предполагам, че не трябва да мърдам от периферната зона. „Да не си посмял да направиш и крачка!“, късат се в мислите ми мощни гласове. „С удоволствие ще я направя“, елегантно контраатакувам и се изплъзвам от противните лапи на днешното обезличено време.
Чýвал съм, че за борба се изискват много усилия. Ако ми кажеш, че не водим никаква битка, най-фрапантно ще излъжеш. А не е хубаво да се говорят неверни неща, нали? Трябва да се придържаме към истината, да сверяваме часовниците си с непрестанните промени и да браним като лъвове стойностите на човешкото.
Мисля, че днес то се позагуби… Греша ли? Може и да съм един от многото слепци, които по-далеч от носа си не виждат. Не твърдя, че съм уникална каша от правилно систематизирани постулати за живота. Чувството да си мотивиран може да ти разкрие м ...