Глава 8
След поредната разходка със Зеф бях напълно изтощена. Отидохме заедно до едно малко, но много странно езеро, на около 2 часа път от базата в посока юг. Цвета на водата му беше ярко, почти неоново зелено. Предполагах, че това може да се дължи на някакви уникални за Глиез 581с микроорганизми, затова трябваше да взема проби от водата, както и да направя различни измервания и експерименти на място. Зеф нямаше нужда от оправдания вече, за да излиза някъде с мен. Дори не направи опит да си измисли нещо от типа „Ами, ще си изпробвам проходимостта на роботите“, както казваше всеки друг път. Открит бе в намеренията си просто да ми прави компания и да прекарва време с мен. Аз, разбира се, бях изключително доволна и вече ми беше трудно да крия симпатиите си към него. Оказа се, че това малко езеро, което беше копие на Дяволското езеро, познато ни от родната ни Земя, е изключително интересно, но и много трудно за проучване. Около него, на поне 200-300 метра, се носеше „страхотен“ и много си ...