Не знам какво да пиша...
Знам какво да кажа за да се оправдая за слабостта ми в такива моменти... знам какво да напиша, за да опиша една красива илюзия, с която ще се залъжа, че на сутринта всичко ще е наред... онова парещо чувство ще изтлее...
Свикнах да укротявам бурите в мен, защото попаднах в тихи води... и се чувствам добре... Мога да видя дъното без да се удавя... мога да плувам без да се страхувам от силата на течението... намерих покой... Мойте страхове и хаотичните ми мисли не се побират тук... Тук се зараждат нови ветрове... изливат се водопади от цветове... Силни и поглъщащи всеки трепет, всяка дума – правилна или закъсняла, всеки поглед,всяка капка страст... всяка лутаща се сълза или копнеж...
Обичам да обединявам противоречия... Обичам да се изгубвам в тях и да излизам разтърсена от силата им всеки път... Усещам стихиите в мен как вилнеят и ме разпиляват... Всяка сутрин в мен се ражда звезда и през нощта застива недооценена... недогледана... оставяйки ми сиянието си...
Све ...