Никой не може да опита любовта, докато не премине през страдания...
- Вело, Вело ма, събери си мозъка дъще! Не е добра тая работа дето все след градските момчета тичаш. Лош ли е наш Михал, очите му по тебе изтекоха?! Виждам и в твоите лумват пламъци като го видиш, ама си хукнала подир тия контета.
Така викаше и я хокаше майка й, да беше се замислила тогава. Но пък казват - тези, които най-много те обичат, те подлагат на най-тежките изпитания.
Стоеше на болничната тераса, вперила поглед в безкрайно ширналото се море и си спомняше. Хубавец беше Михал и сърчицето й трепкаше като го види, ама какво бъдеще й предлага. Искал ферма да прави, пък и диабет му откриха наскоро, ще вземе да се залежи, да залинее с тая болест. Какво ще прави с тия животни, цял живот крави и овце да дои или подир прасета да тича, а не! Друг живот искаше тя, здрав мъж къща да й построи, по другите държави да я води. Като една французойка да си носи кокетно чантичката и само по разходки и магазини да ходи.
Отиде в гол ...