… Сън не хващаше велините очи. Легна си рано уж да се наспи, че по първи петли трябваше да стане да се приготви, ама на, пусти очи не се затваряха. Лежеше Вела по гръб и гледаше в тъмния таван, а мислите ѝ като луди косове се щураха насам натам…
… Привечер Страхил и Георги се прибраха уморени. Измиха се и седнаха да вечерят. Дядо Гроздан кротко дремеше на миндера. От как баба Мария се спомина сякаш някой силите му изпи на един дъх. Съсухри се съвсем, живеца му сякаш при нея в гроба остана. Решил беше, че без Мария няма живот за него и се залежа. Караха му се внуците, молиха го, ама той не. Искаше при нея да си иде, че и в тежест на децата да не е. Ама пуста смърт все не дохождаше и младите се примириха та го оставиха на мира.
Хапнаха мълчешком, после Страхил отиде да спи, че беше каталясал цял ден да дири по деретата една запиляла се овца. Вела и Георги останаха сами. Тя шеташе, а той я поглеждаше изпод вежди и тънка усмивка пробягваше по устата му.
- Вело – рече той – готова ли си за ...