Красиво беше тука. Сякаш Бог беше изсипал цялата си благодат и въображение точно на това място. Пролет поляната ставаше като шарена черга от безбройните цветя дето само тука можеха да се видят. А тревата беше толкоз зелена, че като я огрееше слънцето, очите те заболяваха. Лятос тишината нарушаваха само хлопките на многобройните стада и оня неописуем звук на гайдата, дето душата може да ти разплаче. Кога дойдеше есен, гората пламваше във всички цветове на огъня. Казваха, че тукашните носии затуй са толкоз ярки и многоцветни, щото жените пришивали в тях самата природа. В центъра на поляната се извисяваха четири вековни бора и една ела, та на тях беше кръстена местността – Борина. Много легенди се носеха за тях. Най-страшната беше как през робството Камен ковача от село Горица бягал през планината да спаси булката си и тримата си невръстни сина от турската напаст. За зла участ ги връхлетяла люта буря. Изгубили се в халата и бялата смърт ги застигнала точно на това място. Като си затръгвал ...