2 min reading
ВЕНЕЦИАНСКИЯТ КОТАРАК
В една от нишите, някъде из лабиринта на този град, претъпкан с изгубени в мечтите си туристи, внезапно срещнах погледа на един котарак, изтегнал се върху рамката на отворен прозорец. На фона на прохладния сумрак в стаята неподвижният му профил внушаваше нежност и респект. Положително бе свикнал с присъствието на непознати, предимно чужденци, които са се опитвали да разговарят с него или да го милват, и сега аз бях просто един от тях, в началото на пътя към площада на Свети Марко.
И все пак не откъсваше от мен продълговатите си стъклени очи, гледаше ме упорито, сякаш се опитваше да ме запомни (или да ме познае) - дали защото по някакъв начин бе отгатнал, че нямам намерение да спра и да му отправя няколко думи на един от многото непознати езици, на които се беше наслушал.
Странно, но изпитвах едновременно съжаление и уважение към този котарак, с който случайността ни бе поставила в неочаквана и изискваща близост. В това тясно пространство между просмукани от влага ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up