Вересия от Господ
Тази история се случи много отдавна, но както птиците прелитат морета да се върнат у дома, така и тя се върна да ме стопли и докаже, че Любовта е най-сладката вересия, която Господ дава на хората.
Бях малък, когато си отиде дядо Аристиди. Живееха в малка къща в стария Несебър с красивата баба Лила, на тиха уличка, а съседите бяха гърци. Когато ходехме с мама на гости там, рядко разбирах какво бъбрят, защо ме поглеждат така възхитено, пощипват по бузите и черпят с лакомства.
Дядо се занимаваше с търговия, често отсъстваше от дома, а когато се връщаше, понякога вдигаше такива скандали, че се чуваше до лодките на брега. Не знаех дали е добър или не. Майка ми не го обичаше. На семейни събирания гледах да бъда до леля Спасия. Третата от четирите дъщери на Аристиди носеше красотата на баба Лила и бе нежна като пролетна светлина. Винаги ми донасяше вкусни сладкиши и разказваше интересни приказки. Змаро, най-голямата, и Зоя, най-малката, сякаш ревнуваха. Опитваха се да ме прикоткат към тях, но аз се лепвах като марка към моята леля Спасия, щом я зърнех.
- Аристиди! - недоволно казваха те и аз се чудех защо говорят така.
На външен вид не приличах на него. Висок и слаб като чироз, той имаше бяла къдрава коса и остър, леко гърбав нос. Обичаше да пее и винаги се прибираше с песен. Баба Лила го чакаше на вратата и допяваше последния куплет с него, макар и фалшиво. После се прегръщаха и влизаха в двора като влюбени.
От майка си знаех, че е лош търговец.
- Търговецът не трябва да има душа – заявяваше някак сърдито тя. – На тоз вересия, на онзи, накрая ще остане голтак. Като Спасия!
Гледах я и не проумявах защо търговецът не трябва да има душа. Защо Спасия не е добра? Никой не ме галеше с приказки, както тя. И никой от мъжете не се държеше с мен както дядо.
- Мъжът трябва да може да говори без думи – заявяваше Аристиди и разперваше ръце.
Слагаше ме срещу него и запяваше особена песен, от която различавах само „Мавро матхя”. Пееше и танцуваше, давайки ми знаци да правя като него. Разпервах ръце и повтарях колкото мога движенията. Най-често след няколко минути майка ми ме дръпваше недоволна и с това обучението ми в говоренето без думи приключваше.
- Вместо да учиш детето на глупости, да беше си събрал вересиите - повтаряше неизменно тя. – Свиваме се в гарсониера под наем, а ти раздаваш пари на кретени. Ако събереш всичко раздадено, апартамент и гараж ще ни купиш в Бургас.
Дядо спираше, поглеждаше смръщено майка ми и казваше нещо на гръцки през зъби. Тя се врътваше, дръпвайки ме за ръка и си тръгвахме.
Един ден по някакви неясни за мен причини бях оставен у баба Лила сам с любимата си леля Спасия. Тя ми разказваше като приказка живота на дядо Аристиди и баба. Как се „залюбили”, как той после лежал в затвора, а тя го чакала, как един – единствен път заплакал – когато Змаро родила мъртво първото внуче – момче.
- Ти носиш нещо от душата на Аристиди – погали ме нежно тя. – Можеш да обичаш без думи. Това е най-сладката вересия, която ни дава Господ.
Гледах моята хубава леля и си мислех, когато порасна, колко много от моята вересия от Господ ще дам и нея.
Денят изтече между пръстите на светлината и застанахме тримата на портата да чакаме дядо. Съседите седяха на чаша узо под смокините. Морето прибираше лениво косите си, приготвяйки се за сън. Тогава видях дядо в дъното на малката уличка. Бе хванал обувките в ръце и вървеше бавно към нас. Ризата му бе разкопчана и не пееше.
- Загубил е всичко – прошепна Спасия и стисна ръката ми.
Баба Лила застана по средата на улицата и разпери ръце като птица да го прегърне. Тогава зад гърба й леля Спасия запя. Онази същата бавна песен, в която различавах единствено „Мавро матхя”. Дядо пусна обувките и разпери също ръце. Приближи се като птица към баба и с особено красиво движение приклекна до земята, сякаш й се поклони. После стана и се завъртя в кръг. Гледаше я и й говореше с движенията на цялото тяло. Тя повдигна глава и я отметна назад, той направи същото. Като две птици в полет заедно се завъртяха, той с крак чертаеше по мелодията полукръг, а тя го следваше в ритъма на музиката. Съседите пляскаха в такта на песента. Спасия пееше, а Аристиди и Лила танцуваха, сякаш бяха сами на света. Той приклякаше, обръщаше се, а тя го следваше. Разговор на души без думи, танц на обичащи сърца. Усещах ударите на малкото си сърце в гърлото. Осъзнавах, че виждам нещо, което няма да се повтори повече. Исках да разперя ръце като дядо, но Спасия ме спря. Сега разбирам защо – танцът на любовта се танцува само от двама.
Песента продължаваше някак по-дълго от обичайното. Събраха се туристи, които пляскаха и свиреха с уста.
Дядо приклекна на един крак, после докосна земята с извити като дъга ръце назад няколко пъти. Баба Лила се поклащаше като красива ладия пред него и го гледаше усмихната, а очите й бяха пълни със сълзи.
Накрая двамата в такт с музиката постепенно приклекнаха до земята, преплели крака прегърнати.
Туристите ръкопляскаха, съседите мълчаха.
- Искам от Господ мъж, който така да танцува за мен – прошепна толкова тихо Спасия, че едва я чух.
Тогава осъзнах защо още не бе омъжена и дава своята вересия от обич на мен.
Много години потънаха като лодки в морето. А аз като Спасия още търся онази Душа, с която си струва да изтанцувам без думи своята вересия от Господ.
© Илияна Каракочева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Страхотно е
...и аз направих асоциация с Казандзакиз -
Без думи, а с възхищение... Поздрав сърдечен!!!
-
Разговор на души без думи, танц на обичащи сърца.
И аз усетих ударите на сърцето си в гърлото, Или!
Ако има коментар от една дума, то тя ще бъде "Красота"! -
Привет!
Езикът на тялото е език на сърцето и само със сърце може да се разчете..
А вие и сте го написали с такова...
Поздравления!!! -
Безжичен, ако малката история е глътка светлина, значи съм постигнала много. Благодаря!
Дениса, благодаря ти, че си пуснала героите в сърцето си. Само така е възможно да ги усетиш и докоснеш!
Поздрави! -
Знам че си страхотен разказвач, а тази история ме накара да се чувствам просто добре - знаейки, че има такива хора, за които ти разказваш!
-
Силвия, Петя,Веси, Алекс, благодаря за подкрепата! Радвам се, че одобрявате написаното!
-
е, явно добре се получава когато аз разказвам ,а ти пишеш
-
Светло е, да. И красиво. Благодаря ви и на двамата!
-
Разказвач, който пише със сърцето си!Когато Бог дава от своята вересия, той ни посочва и как да я съхраним, да не я разпилеем...Героите ти са добре подплътени, духовно и като ценността система...Благодаря за разказа!
-
Илияна... !
Аплодисменти... не с ръце, със сърце! -
Роси, Силви, Ивон, Светлана, благодаря! Радвам се, че историята ви е докоснала, че сте харесали и сте се почувствали добре.
Поздрави! -
Танцуваща душа си, Ина... Аплодисменти!*
-
С поздравления за великолепния разказ!
-
Умълчах се след този танц...
Поздравления за хубавия разказ! -
Обещах да напиша светла история, щом я открия! Благодаря на Алекс, Малкият принц, който ми я разказа! Благодарение на него сега мога да изпълня обещанието, което дадох към читателите на предишния разказ. Радвам се, че и тази малка история ви е докоснала светло!
Поздрави и ви благодаря, че отново сте тук! -
Боже мой, та това почти ме разплака от умиление.ПОКЛОН!!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Поздрави,
Мариана Христова