1 min reading
Старата кола е нужна само за успокоение. Да седи пред блока като паметник и да припомня на собственика, че е там.
Срещна ме съседът отгоре.
- Продавате ли я?
Учудено го погледнах. Не ми е минавало през ума дори.
- Трябва да питам мъжа ми. - Смрънках за отговор.
Човекът продължи:
- Моята е стара, стара... Цяла зима не съм я карал. На 89 съм и все по-рядко ми се налага. Но жена ми си счупи крака и ѝ е удобна височината. И сяда без помощ. А вашата врата се отваря вертикално, точно като моята. За нея ще е голямо облекчение...
Аз стоях срещу този старец и вече не го чувах. Виждах ги... Него и жена му, все под ръка. Внимателната му походка, прикрепва ща нестабилността у съпругата му.
Човекът не разбираше нищо от модели, марки, екстри. Искаше същото скромно удобство, което е носела старата кола, на жена му.
Вертикалното отваряне на вратата...
Вертикална любов. Растяща с годините. Удължаваща се като сенките привечер. И там, в топлината на залеза, един истински мъж, със слаба ръка, отваряше гал ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up