Весели пуканки с комерсиални и с церебрални смущения.
(Откровенията на Пинокио Лентяйков по прякор Горския)
Част 5
Аз излизам след нея от беседката и се връщам до входа. Сядам си отново на пейката. И така с отворен вестника току през минута си пийвам от едва преполовеното, почти изстиналото кафе. И уж чета за нещо. Но се хващам, как всъщност си мисля, кое ли от разговора преди малко е реалност? И кое ли е някаква напудрена измишльотина - ала световната конспирация. Та горе-долу съм там някъде... По между средата на сравнителния анализ за реалното в живота... Иии... Иии… И рехавите таблоидни фантазии, отразяващи подобен род събития, когато до сами мен чувам детски глас:
- Добро утро чичо Лентяйков! Твойта мамааа… Няма ли да ти се скара, че си непослушен.
Поглеждам. До мен стой детето на съседката от четвъртия етаж. Върти в ръце някаква шарена играчка и се опитва да ме имитира, гледайки напред в нищото. И веднага умишлено на свой ред се опитвам аз пък да го имитирам. Изправям глава и пог ...